Чл. 1. (1) Политиката за възнагражденията има за цел създаването на обща рамка за управление на възнагражденията в ИП „Финансова къща Евър” АД във всичките им форми като заплати, материални стимули включително облаги, свързани с пенсиониране, за следните категории персонал:
1. висшия ръководен персонал;
2. служители, чиято дейност е свързана с поемане на рискове;
3. служители, изпълняващи контролни функции, и
4. всички служители, чиито възнаграждения са съразмерни с възнагражденията на служители по т. 1 и 2 и чиято дейност оказва съществено влияние върху рисковия профил на инвестиционния посредник.
(2) Настоящата политика е изготвена съобразно изискванията на Раздел ІV от Наредба № 50 за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им (Наредба № 50) и чл. 27 от делегиран Регламент № 2017/565. Настоящата политика е приета в съответствие и с Наредба № 58 от 28.02.2018 г. за изискванията за защита на финансовите инструменти и паричните средства на клиенти, за управление на продукти и за предоставяне или получаване на възнаграждения, комисиони, други парични или непарични облаги.
Чл. 2. Политиката за възнагражденията отговаря на естеството, мащаба и сложността на дейността, вътрешната организация и обхвата на извършваните инвестиционни услуги и дейности, като прилага следните принципи:
1. осигуряване на надеждното и ефективно управление на риска и ненасърчаване на поемането на риск, който надвишава приемливите за инвестиционния посредник нива;
2. осигуряване на съответствие със стратегията, целите, ценностите и дългосрочните интереси на инвестиционния посредник и прилагане на мерки за избягване на конфликти на интереси.
Настоящата Политика насърчава отговорно бизнес поведение, справедливо третиране на клиентите, включително при възникване на конфликти на интереси.
Чл. 3. (1) Размерът на възнагражденията косвено е засегнат от основния принцип за отчитане на риска и е обвързан с планирането на капитала, ликвидността и поддържането на стабилна капиталова база.
(2) Целта на ИП “ Финансова къща Евър” АД в политиката за възнаграждения е да привлече и задържи високо квалифицирани, мотивирани и качествени служители.
(3) Справедливото и недискриминиращо отношение е задължителен принцип на Политиката за възнагражденията.
(4) В динамична среда и постоянно променящи се пазари на труда ИП “Финансова къща Евър” АД възнамерява да предлага конкурентни възнаграждения. Затова е необходимо постоянно наблюдение на условията на пазара на труда във финансовата сфера и адаптация към практиките му.
Чл. 4 (1) . Политиката по възнагражденията има за цел и гарантира, че клиентите на ИП са третирани коректно и разпределяните възнаграждения в ИП не увреждат техните интереси в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
(2) Основен принцип при приемането и прилагането на настоящата политика е осигуряването на липса на конфликти на интереси или стимули, в резултат на които съответните лица биха могли да предпочетат собствените си интереси или интересите на посредника в потенциален ущърб на един или друг клиент.
Чл. 5. Съветът на директорите на ИП “Финансова къща Евър” АД приема настоящата политика след съгласуване с отдел „Вътрешен контрол”. Настоящата политика се одобрява от Общото събрание на акционерите на ИП. При разработването й са взети предвид естеството, мащаба и сложността на дейността на посредника, структурата на вътрешната му организация и обхвата на извършваните инвестиционни услуги и дейности.
Чл. 6. (1) Възнагражденията съгласно действащите нормативни актове се разделят на постоянни и променливи.
(2) Постоянните възнаграждения представляват плащания, които се определят в зависимост от професионалния опит и функционалните отговорности на длъжността, посочени в длъжностната характеристика на служителя като част от условията на трудовия договор или в договора за управление, и съответства на целите на позицията, йерархическото ниво и останалите фактори за предоставяне на професионална услуга, определена с длъжностната характеристика или кръг от функции.
(3) Променливите възнаграждения са допълнителни плащания или стимули, които са обвързани с постоянния резултат от дейността и съобразени с поетите рискове, както и с изпълнението, надхвърлящо изискванията, посочени в длъжностната характеристика на служителя като част от условията на трудовия договор или в договора за управление.
Чл. 7. (1) Променливото възнаграждение е обвързано с резултатите от дейността, неговият общ размер се определя като комбинация от оценките за резултатите на отделния служител, на съответното структурно звено, както и на цялостните резултати на инвестиционния посредник. Оценката на резултатите на всеки служител се основава на финансови и нефинансови критерии.
(2) Оценките по ал. 1 обхващат период от няколко години, така че оценъчният процес да се основава на дългосрочното изпълнение на дейността и изплащането на елементите на променливите възнаграждения, основаващи се на резултатите, да е разпределено за период, отчитащ икономическия цикъл и поетите от инвестиционния посредник рискове.
(3) Оценката на резултатите от дейността, използвана за изчисляване на променливите елементи на възнаграждението и разпределението им, включва корекция за всички видове настоящи и бъдещи рискове и отчита цената на капитала, както и необходимата ликвидност.
(4) Променливото възнаграждение се определя така, че общият му размер да не ограничава способността на инвестиционния посредник да поддържа и да подобрява капиталовата си база.
Чл. 8. Обезщетения, свързани с прекратяване на договор, ще бъдат изплащани единствено в случаите, когато съобразно основанието за прекратяване, такива са дължими съгласно изискванията на Кодекса на труда.
Чл. 9. Съветът на директорите на ИП “Финансова къща Евър” АД, съобразно настоящата Политика, определя единствено постоянно възнаграждение, което се индивидуализира в трудовите договори на лицата, работещи за него. Ако едно лице е страна по гражданско правоотношение с ИП „Финансова къща Евър” АД, възнаграждението му се определя в договора. Възнагражденията на членовете на Съвета на директорите се определят в договорите им за управление, а на прокуриста – в договора за прокура.
Чл. 10 (1) Инвестиционният посредник не изплаща и не определя променливо възнаграждение и не предвижда облаги, свързани с пенсиониране.
(2) Ако Съветът на директорите на ИП “Финансова къща Евър” АД вземе решение да разпределя променливо възнаграждение, то се прилага принципа, че постоянните и променливите компоненти на възнагражденията се поддържат в постоянен баланс, с оглед на това структурата на възнагражденията да не облагодетелства интересите на инвестиционния посредник или лицата, работещи за него за сметка на нарушаване интересите на един или друг клиент.
Чл. 11. Съветът на директорите не определя гарантирано променливо възнаграждение, поради обстоятелството, че същото не е съвместимо с разумното управление на риска и с принципа за заплащане според резултатите. Определянето на гарантирано променливо възнаграждение не се включва в бъдещи планове за възнагражденията.
Чл. 12. ИП „Финансова къща Евър” АД не се възползва от извънредна държавна помощ.
Чл. 13. (1) Служителите, изпълняващи контролни функции, са независими от служителите в посредника, спрямо които упражняват контрол. Тези служители разполагат с подходящи правомощия и получават възнаграждения, съобразени със степента на постигане на целите, свързани с техните функции, независимо от резултатите, постигнати от структурните звена, които контролират. Подходящи правомощия по смисъла на настоящата алинея включва осигурената възможност на съответния служител за достъп до информация, документация на ИП, както и оказването на пълно съдействия от страна на останалите служители в дружеството, прокуриста и членовете на Съвета на директорите при упражняване на дейността му.
(2) Върху възнаграждението на ръководителя на отдел „Вътрешен контрол”, както и ръководителя на отдел „Управление на рискa” /в случай, че има създаден такъв отдел/ се осъществява надзор пряко от комитета по възнагражденията, когато и ако такъв е създаден. В случай че такъв комитет не е създаден, надзорът се извършва от Съвета на директорите на дружеството.
Чл. 14. Забранява се на служителите на инвестиционния посредник и на лицата, работещи за него по граждански договори и по договори за управление да използват лични стратегии за хеджиране или застраховане, свързани с възнагражденията или отговорността, с цел да се намали ефекта на отчитането на риска, заложен във възнагражденията им.
Чл. 15. Размерът на постоянните възнаграждения може да се актуализира ежегодно и на база на получена пазарна информация за очакваните промени на възнагражденията на пазара на труда в сферата на дейност на ИП и се взима под внимание по време на изготвяне на бюджета.
Чл. 16. (1) ИП във връзка с политиката за възнагражденията оповестява публично незабавно след одобрението от Съвета на директорите най-малко следната информация за тези категории персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на ИП:
а) информация относно процеса на вземане на решение, използван при определяне на политиката за възнагражденията, както и броя на заседанията, проведени от Съвета на директорите през финансовата година, включително — ако е приложимо — информация за външния консултант, чиито услуги са използвани за определяне на политиката за възнагражденията и ролята на съответните заинтересовани участници;
б) информация относно връзката между заплащането и постигнатите резултати – към датата на одобрение на тези правила такава не се предвижда;
в) обобщена количествена информация относно възнагражденията, разграничена по видове дейност;
г) обобщена количествена информация относно възнагражденията, разграничена поотделно за висшето ръководство и за служителите, чиито дейности оказват съществено въздействие върху рисковия профил на институцията, като се посочва следното:
✔ размерите на възнагражденията за финансовата година и броят на получателите;
✔ размерите на неизплатените разсрочени възнаграждения, разделени на вече получени и на такива, които предстои да бъдат получени – към датата на одобряване на тези правила такива не се предвиждат;
✔ възнагражденията при наемане на работа и обезщетенията при освобождаване от работа, изплатени през финансовата година, и броят на получателите на такива плащания;
✔ размерите на обезщетенията при освобождаване от работа, отпуснати през финансовата година, броят на получателите на такива обезщетения и най-високият размер на такова обезщетение, отпуснато на отделно лице.
д) при поискване от Комисия за финансов надзор — общото възнаграждение на всеки член на Съвета на директорите, прокуриста, съответно на висшето ръководство.
(2) Инвестиционният посредник спазва насоките на ЕБО, приети от Комисия за финансов надзор за воденето на разумни политики за възнагражденията, съобразени със заложените в действащите нормативни актове принципи.
Чл. 17. (1) ИП няма право във връзка с предоставянето на инвестиционни или допълнителни услуги на клиент да заплаща, съответно да предоставя и да получава, възнаграждение, комисиона или непарична облага освен в случаите по чл. 72, ал. 2 и чл. 73, ал. 1 от ЗПФИ.
(2) Заплащането, съответно предоставянето, на възнаграждението, комисионата или непаричната облага е с оглед подобряване качеството на услугата и не нарушава задължението на ИП да действа честно, коректно, професионално и в най-добър интерес на клиента, когато:
1. е обосновано от предоставянето на допълнителна услуга или услуга на висока стойност на съответния клиент, която е съразмерна на обхвата на получения стимул;
2. не облагодетелства пряко получаващия инвестиционен посредник, неговите акционери или служители, без същевременно да предоставя и съществена облага за съответния клиент;
3. стимулът е обоснован от предоставянето на облага за съответния клиент.
(3) Изпълнението на условието по ал. 2, т. 1 може да включва:
1. предоставяне на инвестиционни съвети, които не са независими, относно широк набор от подходящи финансови инструменти, както и достъп до същия набор инструменти, включително достатъчен брой инструменти, предлагани от трети лица – доставчици на продукти, които не са свързани лица с инвестиционния посредник;
2. предоставяне на инвестиционни съвети, които не са независими, в съчетание с предложение до клиента веднъж годишно да се извършва оценка дали финансовите инструменти, в които клиентът е инвестирал, все още са подходящи за него, или с друга услуга, която вероятно носи полза за клиента, като съвети относно възможно оптимално разпределение на активите на клиента;
3. предоставяне на достъп при конкурентни цени до широк набор от финансови инструменти, които е вероятно да отговарят на нуждите на клиента, включително достатъчен брой инструменти, предлагани от трети лица – доставчици на продукти, които не са свързани лица с инвестиционния посредник, в съчетание с предоставянето на средства, носещи добавена стойност, като средства за достъп до обективна информация, помощ за съответния клиент при вземането на инвестиционни решения или даване на възможност на клиента да следи, моделира и коригира обхвата на финансовите инструменти, в които е направена инвестицията, или с предоставяне на периодични доклади за доходността на финансовите инструменти и свързаните с тях разходи и възнаграждения.
(4) Възнаграждението, комисионата или непаричната облага не подобряват качеството, ако в резултат на възнаграждението, комисионата или непаричната облага предоставянето на съответните услуги на клиента е нарушено или е пристрастно.
(5) Подобреното качество на услугата, която ИП предоставя на клиентите, трябва да бъде пропорционално на възнаграждението, комисионата или непаричната облага, получени от посредника.
Чл. 18. (1) ИП съхранява доказателства, че всички възнаграждения, комисиони или непарични облаги, предоставени или получени от него, са предназначени да подобрят качеството на съответната услуга за клиента.
(2) За изпълнение на ал. 1 ИП поддържа архив и записи на информация за всички възнаграждения, комисиони или непарични облаги, които е получил от трето лице във връзка с предоставянето на инвестиционни или допълнителни услуги. Тази информация се пази от отдел „Счетоводство”.
(3) ИП води отчетност за начина, по който възнагражденията, комисионите или непаричните облаги, предоставени или получени от инвестиционния посредник, или тези, които инвестиционният посредник възнамерява да използва, подобряват качеството на услугите, предоставяни на съответните клиенти, както и за предприетите мерки, за да не се нарушава задължението му да действа честно, коректно, професионално и в най-добър интерес на клиента.
Чл. 19. (1) Инвестиционният посредник преди предоставянето на инвестиционна или допълнителна услуга предоставя на клиента информация в съответствие с чл. 73, ал. 1, т. 2, буква „б” от ЗПФИ за всяко плащане или всяка облага, получени от или предоставени на трети лица.
(2) В информацията по aл. 1 незначителните непарични облаги може да бъдат описани по-общо, а останалите непарични облаги, предоставени или получени от ИП във връзка с инвестиционната услуга, предоставяна на клиента, се остойностяват и разкриват отделно.
(3) Когато ИП не е успял да установи предварително размера на всяко плащане или всяка облага за получаване или плащане, а вместо това е разкрил пред клиентите метода на изчисляване на сумата, посредникът предоставя на клиентите си и последваща информация за точния размер на плащането или облагата, които са предоставени или получени.
(4) ИП най-малко веднъж годишно, докато получава стимули във връзка с инвестиционните услуги, предоставяни на съответните клиенти, предоставя информация на всеки един от клиентите си за действителния размер на плащанията или облагите, които са предоставени или получени. В информацията незначителните непарични облаги може да бъдат посочени в обобщен вид.
(5) При изпълнение на ал. 1 – 4 инвестиционният посредник спазва изискванията на чл. 71, ал. 5 от ЗПФИ и чл. 50 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива (Регламент (ЕС) № 2017/565) (OB, L 87/1 от 31.03.2017 г.).
(6) Когато повече от един инвестиционен посредник участва в канал за дистрибуция на финансови инструменти, всеки от инвестиционните посредници, който предоставя инвестиционна или допълнителна услуга, изпълнява задълженията си да предоставя информация съгласно ал. 1 – 5 на клиентите си.
Чл. 20. Инвестиционният посредник приема и прилага настоящата политика, с която осигурява, че всички възнаграждения, комисиони или парични облаги, предоставени или получени от трето лице или лице, действащо от името на трето лице, във връзка с предоставянето на независими инвестиционни съвети или управление на портфейл, се разпределят и прехвърлят на клиента.
Чл. 21. (1) Когато ИП предоставя независим инвестиционен съвет или управление на портфейл, ИП прехвърля изцяло на клиентите всички възнаграждения, комисиони или парични облаги, платени или предоставени от трето лице или лице, действащо от името на трето лице, във връзка с услугите, предоставяни на този клиент, възможно най-скоро след получаването им, но не по-късно от 5 работни дни от получаването им.
(2) ИП информира клиентите за възнагражденията, комисионите или паричните облаги, които са им прехвърлени, чрез периодични справки или по друг начин на траен носител.
Чл. 22. (1) Когато ИП предоставя независими инвестиционни съвети или управление на портфейл, няма право да приема непарични облаги, освен по изключение, и когато отговарят на условията за приемливи незначителни непарични облаги по ал. 2 – 4.
(2) Приемливите незначителни непарични облаги са облаги, които са разумни и пропорционални и с размер, при който е малко вероятно да повлияят върху поведението на инвестиционния посредник по начин, който да вреди на интересите на съответния клиент.
(3) Приемливи незначителни непарични облаги са единствено облаги, които представляват:
1. информация или документация, свързана с финансов инструмент или инвестиционна услуга, която има общ характер или е персонализирана, за да отразява обстоятелствата на индивидуален клиент;
2. материали в писмена форма от трето лице, които са поръчани и платени от корпоративен емитент или потенциален емитент за промотиране на нова емисия на дружеството, или когато с трето лице е сключен договор и то е получило плащане от емитента да изготвя такива материали на текуща база, при условие че отношенията са ясно разкрити в материалите и че материалите се предоставят едновременно на всички инвестиционни посредници, които желаят да ги получат, или на широката общественост;
3. участие в конференции, семинари и други мероприятия за обучение относно ползите и характеристиките на специфичен финансов инструмент или инвестиционна услуга;
4. представителни разходи с разумна минимална стойност, като разходи за храна и напитки за бизнес срещи, конференции, семинари или други мероприятия за обучение, посочени в т. 3.
(4) ИП преди предоставянето на клиентите на съответните инвестиционни или допълнителни услуги разкрива информация за незначителните непарични облаги. В информацията незначителните непарични облаги може да бъдат описани по-общо.
Чл. 23. (1) Изготвянето на проучване от трето лице за ИП, когато ИП предоставя управление на портфейл или други инвестиционни или допълнителни услуги на клиентите, не се счита за стимул, ако се получава срещу:
1. преки плащания със средства на инвестиционния посредник; или
2. плащания от отделна сметка на инвестиционния посредник за плащане за проучване, която се финансира от специална такса за проучване, начислена на клиента, и при условие че са спазени изискванията по ал. 2 от настоящия член, както и на чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от настоящата политика.
(2) ИП контролира и носи отговорност за сметката за плащане за проучване по ал. 1, т. 2.
(3) ИП може да възложи управлението на сметката за плащане за проучване по ал. 1, т. 2 на трето лице, при условие че тази договореност улеснява купуването на проучване от трето лице и плащанията на доставчиците на проучване на името на инвестиционния посредник, без да предизвиква необосновано закъснение в съответствие с вътрешните правила и процедури на инвестиционния посредник.
Чл. 24. (1) ИП определя бюджет за проучване и извършва редовен преглед на бюджета съгласно следната вътрешна процедура: Финансовият анализатор и/или инвестиционният консултант уведомяват Съвета на директорите за необходимостта от извършване на проучвания от трети лица до края на месец Ноември на текущата календарна година. Съветът на директорите до 15-то число на месец Декември на текущата календарна година разглежда направените предложения, като може да поиска допълнителна информация и да разпореди да бъдат потърсени и допълнителни оферти. До края на месец Декември на текущата календарна година, Съветът на директорите приема бюджета за проучвания за следващата каландарна година. Бюджетът подлежи на редовен преглед от Съвета на директорите веднъж на всяко тримесечие.
(2) Инвестиционният посредник приема и прилага следната вътрешна процедура за връщане на средствата на клиентите, представляващи излишък по сметката по чл. 23, ал. 1, т. 2: В случай че в края на календарната година, в сметката има излишък, отдел „Счетоводство” изчислява каква част от излишъка следва да бъде възстановен на клиентите, в съответствие със заплатените от тях такси. Ако клиентите предварително са се съгласили за това, излишъкът се прихваща от бюджета за проучване и таксата за проучване, която е изчислена за следващата календарна година. В случай, че клиент не е съгласен да бъде извършено такова прихващане и същият не е дал предварително съгласие, съответната част от излишъка му се изплаща по сметката, която е посочил пред ИП.
Чл. 25. (1) Съветът на директорите веднъж годишно до края на месец януари на следващата година извършва оценка на качеството на закупените проучвания въз основа на ясни критерии за качество и способността им да допринасят за по-добри инвестиционни решения.
(2) Когато ИП закупува проучвания, Съветът на директорите ще приеме и прилага политика, която урежда извършването на редовната оценка по ал. 1.
(3) Политиката по ал. 2 определя степента, до която проучванията, закупени чрез сметката за плащане за проучване, може да осигурят ползи за портфейлите на клиентите, включително като се вземат предвид, когато е подходящо, инвестиционните стратегии, приложими към различни видове портфейли, и подходът, който посредникът ще използва, за да разпредели справедливо тези разходи между портфейлите на различните клиенти.
(4) Когато Съветът на директорите е приел политиката по ал. 2, ИП я предоставя на клиентите си.
Чл. 26. (1) Таксата за проучване по чл. 23, ал. 1, т. 2: 1. зависи единствено от бюджета за проучване, определен от инвестиционния посредник с цел установяване на нуждата от извършване на проучване от трето лице по отношение на инвестиционните услуги, предоставяни на неговите клиенти, и
2. не е свързана с обема и/или стойността на сделките, извършени от името на клиентите.
(2) Когато таксата за проучване не се събира отделно, а заедно с комисионата за сделката, таксата за проучване трябва да е ясно разграничима и да са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 27, ал. 1.
(3) ИП договаря с клиентите в договора таксата за проучване, както е предвидена в бюджета за проучване, и честотата, с която тя ще се удържа от средствата на клиента през годината.
(4) Общият размер на получените такси за проучване не може да надвишава бюджета за проучване.
Чл. 27. (1) Когато ИП използва сметка за плащане за проучване, предоставя на клиентите:
1. информация относно предвидената в бюджета сума за проучване и размера на приблизителната такса за проучване за клиента, преди да предостави инвестиционната услуга на клиента,
2. веднъж годишно информация относно всички разходи за клиента във връзка с проучвания от трети лица.
(2) Когато използва сметка за плащане за проучване, ИП при поискване от клиент или от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, предоставя обобщена информация за лицата, изготвили проучванията, на които е платено от тази сметка, общия размер на плащанията през определен период, облагите и услугите, получени от инвестиционния посредник, и начина, по който общата сума, изразходвана от сметката, се съотнася към бюджета, определен от посредника за този период, като се отбелязват всички отстъпки или прехвърляния, ако в сметката има останали парични средства.
Чл. 28. (1) За целите на чл. 24, ал. 1 бюджетът за проучване се управлява единствено от инвестиционния посредник и се основава на разумна оценка на нуждата от проучване от трето лице. Съветът на директорите на инвестиционния посредник контролира разпределянето на бюджета и използването му в най-добрия интерес на клиентите на посредника.
(2) Контролът по ал. 1 включва ясна документална проследимост (одитна пътека) на плащанията към лицата, предоставили проучвания, и начина на определяне на платените суми съобразно критериите за качество по чл. 25, ал. 1.
(3) Инвестиционният посредник увеличава бюджета за проучване, след като е предоставил на клиентите ясна информация за предвиденото увеличение.
Чл. 29. Инвестиционният посредник няма право да използва бюджета за проучване и сметката за
плащане за проучване за финансиране на вътрешни проучвания.
Чл. 30. (1) Когато ИП предоставя услуги по изпълнение на сделки за сметка на клиенти, определя отделни възнаграждения за тези услуги, които отразяват само разходите за изпълнението на сделката. Предоставянето на всяка друга облага или услуга от инвестиционен посредник на инвестиционни посредници, установени в Европейския съюз, подлежи на отделно възнаграждение.
(2) Предоставянето на посочените в ал. 1 облаги или услуги и възнагражденията за тях не се влияят или определят от нивата на плащанията за услугите по изпълнение на сделки за сметка на клиенти.
Чл. 31 (1) Политиката за възнагражденията и стимулите се приема от Съвета на директорите на ИП “Финансова къща Евър” АД, и се одобрява от Общото събрание на Дружеството. Съветът на директорите подлага на преглед най-малко веднъж годишно основните принципи на тази Политика и са отговорни за нейното прилагане.
(2) Прегледът и актуализацията по алинея първа се извършват до 31 декември и се представят на Общото събрание с отчета за дейността.
(3) Отдел „Вътрешен контрол” поне веднъж годишно извършва преглед на прилагането на Политиката за възнагражденията и стимулите. При констатирана необходимост от промяна и корекции, ръководителят на отдела изготвя становище до Съвета на директорите преди изтичането на срока по ал 2.
1.„Възнаграждение“ по смисъла на тази Политика и Регламент № 2017/565 е „всякакви видове финансови или нефинансови облаги или плащания, предоставяни пряко или непряко от инвестиционния посредник на съответните лица при предоставянето на инвестиционни или допълнителни услуги за клиенти, като парични суми, акции, опции, опростяване на заеми към съответните лица при освобождаване от длъжност, пенсионни вноски, възнаграждения от трети лица, например чрез схеми за участие в печалбата, увеличения на заплатата или повишения, здравни застраховки, отстъпки или специални надбавки, щедри лимити за разходи или семинари в екзотични дестинации.“
2.„Незначителна непарична облага” по смисъла на настоящата Политика е облага, предоставена от клиент, на стойност до 50 лева.
§1. Когато в практиката на ИП бъдат констатирани проблеми, чието преодоляване изисква изменение или допълване на тази Политика, Съветът на директорите на ИП извършват съответните корекции и ги представят за одобрение на Общото събрание.
§2. Изпълнителният директор на ИП може да издава заповеди и инструкции по прилагането на тази Политика.
§3. Настоящата политика се предоставят за сведение и изпълнение на служителите на ИП и съответните лица, а определени раздели от нея и на клиентите на ИП.
§4. Политиката е приета от Съвета на директорите на ИП “Финансова къща Евър” АД с решение на заседание от 23.12.2019 г. и е одобрена от Годишното общото събрание на акционерите на ИП през 2020 г.