Чл. 1. (1) (изм, с реш. от 09.10.2020)Настоящите правила се приемат на основание чл. 23 от Делегиран Регламент(ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 година за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на посочената директива.
(2) Правилата по ал. 1 имат за цел да регламентират:
(3) Дружеството разполага с отдел за управление на риска, който функционира независимо и прилага политиките, процедурите и механизмите относно минимизиране или избягване на риска, предвидени в настоящите правила. Отделът осигурява установяване, измерване и надлежно докладване на всички съществени рискове, свързани с дейността на инвестиционния посредник и участва активно в разработването на стратегията за поемането и управлението на рисковете на дружеството и във вземането на решения, свързани с управлението на всички значими рискове. Той трябва във всеки момент да е в състояние да представи цялостен преглед на всички рискове, на които е изложен инвестиционният посредник.(4) Отделно от настоящите правила, дружеството приема допълнително и други съответни стратегии, планове, механизми, правила и т.н. съобразно специалните изисквания на Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ, L 176/1 от 27 юни 2013 г.) (Регламент (ЕС) № 575/2013) и Наредба № 50 от 19.06.2015г. за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им (Наредба № 50), които да отговарят на специфичните изисквания на горепосочените нормативни актове, включително за рисковете.
Чл. 2 (1) Процесът по установяването, управлението и наблюдаването на рисковете, свързани с дейностите и системите на ИП има за цел да редуцира влиянието на външните и вътрешните рискови фактори върху дейността на инвестиционния посредник, включително на рисковете произтичащи от макроикономическата среда.
(2) Процедурите за оценка и управление на отделните видове риск включват:
а) идентифициране на отделните външни и вътрешни данни, факти и събития, влияещи върху дейността на инвестиционния посредник;
б) идентифициране и измерване на риска;
в) мерки за управление на всеки вид риск.
(3) Анализиране и наблюдаване на рисковите фактори се извършва ежедневно от съответния служител в дружеството и от отдела за управление на риска на оперативно ниво, съобразно разпределението на отговорностите по управление на риска, посочени в чл. 21-чл. 25 от настоящата политика.
(4) Оценката на риска се извършва на база на анализ на следните компоненти:
а) основните и значими дейности при инвестиционния посредник;
б) вида и нивото/степента/на присъщите за инвестиционния посредник рискове;
в) адекватността и ефективността на политиката и процедурите по настоящите правила и върху спазването от инвестиционния посредник и лицата, които работят по договор за инвестиционния посредник, на процедурите и мерките по тези правила.
Чл. 3. Съгласно настоящите правила дружестото наблюдава, оценява, отчита и редуцира следните рискове:
а) пазарен риск – вероятността да се понесат загуби или да не се реализира печалба под въздействието на неблагоприятни промени в цените на финансовите инструменти, пазарните лихвени проценти, валутни курсове и други;
б) кредитен риск и риск от контрагента, вкл. и от големи експозиции – вероятността да се нарушат капиталовите изисквания на инвестиционния посредник;
в) операционен риск – вероятността да се понесат загуби в резултат на неподходящи или неправилни вътрешни процедури, грешки на длъжностни лица при инвестиционния посредник, вкл. в офисите или от вътрешни събития;
г) правен риск – вероятността да се понесат загуби в резултат на нарушения или неспазване на законовите и подзаконови нормативни актове или вътрешно-дружествените документи;
д) репутационен риск – възможността от негативни публикации и изявления в средствата за масова информация, електронните медии и др., касаещи инвестиционния посредник, верни или неверни, което да доведе до намаление на клиентската база, приходите или до завеждане на съдебни дела;
е) бизнес-риск – възможността под влиянието на различни фактори от външната среда –макроикономически, политически и други, както и от условията за работа в тази среда да се причинят негативни последици в дейността на инвестиционния посредник
ж) позиционен риск /общ и специфичен/ – риск от промяната на цената на даден инструмент в резултат на фактори, свързани с емитента или в случай на деривативен инструмент – свързан с емитента на базовия инструмент, както и риска от промяната в цената на дадения инструмент поради промяна в равнището на лихвените проценти;
з) стоков риск – риск от позиции в борсово търгувани стоки или стокови деривативни инструменти в инвестиционния и търговски портфейл на инвестиционния посредник;
и) риск от концентрация – риск от несъчетаване на падежите между експозициите и кредитната им защита, както и риска, който възниква при прилагането на техники за редукция на кредитния риск и на големите индиректни кредитни експозиции;
к) ликвиден риск – възможността инвестиционния посредник да не разполага с достатъчно средства за посрещане на задълженията си, когато те станат изискуеми и невъзможността да реализира свои активи при подходяща цена и в приемливи срокове.
л) валутен риск – рискът от промените на валутния курс на лева спрямо чуждите валути;
м) лихвен риск – риск от колебания в лихвените проценти, доколкото лихвоносните активи и лихвените пасиви падежират или търпят промени в лихвените равнища по различно време и в различна степен.
н) секюритизационен риск-риск, породен от секюритизиращи експозиции в търговския портфейл
о) риск от прекомерен ливъридж-произтичащ от уязвимостта на дадена институция поради равнището на ливъридж, който може да наложи вземане на непредвидени мерки в плана на дейност на посредника, вкл. спешна продажба на активи
п) остатъчен риск
р) други рискове, включени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Наредба № 50, на които е изложен или може да бъде изложен инвестиционният посредник
Чл. 4. Кредитният риск при инвестиционните посредници има два основни компонента:
Чл. 5. Кредитният риск от контрагента е рискът контрагента по определена сделка да изпадне в неизпълнение преди окончателния сетълмент на паричните потоци на сделката.
Чл. 6. Кредитният риск от контрагента възниква по:
Чл. 7. При управлението и оценката на кредитния риск, инвестиционният посредник прилага ефективна система за текущо управление и наблюдение на рисковете за различни портфейли и експозиции и осигурява диверсификация на рисковете като спазва правилата на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Наредба № 50 за това.
Чл. 8. Инвестиционният посредник следи и контролира остатъчния риск, произтичащ от по-ниска ефективност от очакваната на използваните техники за редуциране на кредитния риск и на очакваната загуба.
Чл. 9. (1) Съгласно чл. 1, ал. 4 от настоящите правила и чл. 38 от Наредба № 50 и Регламент (ЕС) № 575/2013 дружеството разработва, приема и прилага отделно и политика и процедури за управление на остатъчния риск, които осигуряват наблюдението, отчитането и контролирането на признатите техники за редукция на кредитния риск, ако покажат по-ниска ефективност от очакваната.
(2) Когато се отчита редуциране на кредитния риск или на очакваната загуба, инвестиционният посредник извършва и цялостна оценка на кредитния риск на базисната експозиция.
(3) Техниките, използвани за доставка на кредитна защита, действията и предприетите стъпки следва да осигуряват споразумения за кредитна защита, които са правно валидни и изпълними във всяка относима юрисдикция.
Чл. 10. (1) Дружеството наблюдава риска от концентрация, произтичащ от експозиции към всяка насрещна страна, включително към централни съконтрагенти, към групи свързани насрещни страни, към насрещни страни от един и същи икономически сектор, географска област или към насрещни страни, занимаващи се с една и съща дейност или стоки, както и на риска от концентрация, възникнал от прилагането на техники за намаляване на кредитния риск, включително рисковете, свързани с големи непреки кредитни експозиции, такива като експозиции към един доставчик на обезпечение.
(2) Съгласно чл. 1, ал. 4 от настоящите правила и чл. 39 от Наредба № 50 и Регламент (ЕС) № 575/2013 дружеството приема и прилага допълнително и политика и процедури за управление на риска по ал. 1.
Чл. 11. (1) Пазарният риск е рискът от загуби, възникващи от неблагоприятни движения в пазарните цени на дълговите /лихвените/ и капиталовите инструменти и на стоковите инструменти в търговския и инвестиционния портфейл на ИП.
(2) Инвестиционният посредник определя капиталовите изисквания за пазарен риск в съответствие с част трета, дял IV от Регламент (ЕС) 575/2013.
(3) При управлението на пазарния риск съгласно настоящите правила се спазват следните механизми: идентифициране и определяне на приемливо ниво за пазарния риск; постоянното му наблюдение; предприемане на мерки от посредника за поддържане на поетия от него пазарен риск на ниво, което да не застрашава финансовата му стабилност и интересите на неговите клиенти; изключване ползването на вътрешна информация и на конфликти на интереси.
(5) Съгласно чл. 1, ал. 4 от настоящите правила дружеството приема и прилага допълнително и политика и процедури за управление на пазарния риск, които да отговарят на изискванията на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 50.
Чл. 12. (1) Лихвеният риск е рискът от промяна в цената на финансов инструмент в резултат на промяна в равнището на лихвените проценти в случай на търгуван дългов инструмент или дериват или в случай на капиталов инструмент или дериват поради промени на капиталовия пазар, несвързани с конкретни характеристики на отделните инструменти. Той произтича от потенциална промяна в лихвените проценти, които оказват влияние върху дейностите извън търговския портфейл.
(2) Съгласно настоящите правила механизмите за управление на този риск регламентират следните мерки и правила:
– акцент върху краткосрочни и средносрочни дългови финансови инструменти за сметка на дългосрочните;
– преобладаване на финансови инструменти с плаващ лихвен процент за сметка на тези с фиксиран такъв;
– анализиране на динамиката на лихвените проценти върху нетния лихвен доход, което се базира на очакванията относно промените на лихвените проценти в бъдеще.
(3) Съгласно чл. 1, ал. 4 от настоящите правила дружеството въвежда допълнително и системи за установяване, оценка и управление на лихвения риск съгласно чл. 42 от Наредба № 50.
Чл. 13. (1) Операционният риск е рискът от загуба в резултат на неадекватни или недобре функциониращи вътрешни процедури и/или процеси, лица и системи или поради външни събития, включително правен риск.
(2) Дружеството определя капиталовите изисквания за операционен риск в съответствие с част трета, дял III от Регламент (ЕС) 575/2013.. Това е значим риск, който винаги трябва да е покрит със собствен капитал. .
(3) Дружеството определя обхвата на операционния риск, на който е изложено, както и рисковите фактори и събитията, свързани с операционния риск.
(4) Политиката и процедурите на инвестиционния посредник, които осигуряват оценка и управление на експозициите към операционен риск включват:
– идентифициране на събитието, което е потенциален носител на операционния риск, което се извършва със съдействието на отдела за вътрешен контрол и всяко от лицата, работещи по договор за ИП, имащо отношение или досег със съответното операционно събитие;
– изготвяне на решение/я на проблема от отдела/служителя, който е установил риска;
– довеждане на готовото решение/я до знанието на всички участници в проблемния процес;
– довеждане до знанието на отдела за вътрешен контрол на проблема, който да извърши контролна проверка след време – времето се преценява от ръководителя на отдела, но не по-късно от 1 месец от възникване на проблема.
(5) Политиката и процедурите на инвестиционния посредник за управление и минимизиране на този риск, освен посочените в предходната алинея действия, включва и:
– Информацията и отчетността, водена на магнитен носител, задължително се съхранява и на втори носител, с цел предотвратяване изгубването й в случай на техническа авария.
– При загуба на информация в случай на техническа авария незабавно се предприемат действия за отстраняване на аварията и възстановяване на информацията и се уведомява КФН за предприетите действия и резултата.
– Цялата документация и информация, свързани с дейността, се съхранява от посредника на лесно и достъпно за ползване място.
(6) Съгласно чл. 1, ал. 4 от настоящите правила и чл. 39 от Наредба № 50 и Регламент (ЕС) № 575/2013 дружеството допълнително поддържа и планове за действие при непредвидени обстоятелства, за осигуряване на непрекъснатост на дейността и за ограничаване на загубите при настъпване на кризисни ситуации.
Чл. 14. (1) Ликвидният риск, наричан още риск на финансирането, е този, при който инвестиционният посредник ще срещне трудности при набавяне на финансови средства за изпълнение на ангажименти, свързани с неговата дейност. Причина за ликвидния риск може да бъде невъзможността да се реализира бързо финансов актив на стойност, близка до справедливата му стойност, както и недобро и ефективно управление на останалите рискове.
(2) Мерките и процедурите за управление на на редуциращите риска фактори включват:
(3) С оглед недопускане на ликвидна криза, а когато такава не може да бъде избегната, при възникването й, дружеството изпълнява следния план за действие при непредвидени обстоятелства,:
А. Превантивни действия и методология за установяване, измерване, управление и контрол на източниците за финансиране
а) редовно анализира на паричните потоци при условия, различни от нормалните, и дава становище по следните въпроси:
– Кои източници на финансиране ще останат в посредника при всички обстоятелства и могат ли те да се увеличат, като се отчита и ефекта на репутационния риск;
– Кои източници на финансиране ще затихнат при поява на проблеми и с каква скорост, като се отчита и ефекта на репутационния риск;
– Може ли посредникът да разчита на резервни ликвидни средства и при какви условия, като се отчита и ефекта на репутационния риск.
б) изготвяне на обикновен анализ, при който се прави преглед на естеството на източниците на финансиране на дружеството и на външната среда, в която работи дружеството, с цел преценка на влиянието й върху паричните потоци по т. 1, при което може да се използват данни за конкретни отрасли, страни, региони или макроикономически показатели, които оказват влияние върху текущите и прогнозирани парични потоци на дружеството с оглед осигуряване на текущ контрол на тези източници и по-доброто им управление;
в) изготвяне на сценарийни тестове, чиято цел е да анализира и измери несъответствието между паричните потоци, произтичащи от активи, задължения и задбалансови позиции, вкл. условни задължения, както и алтернативни сценарии по отношение на ликвидните си позиции и на редуциращите риска фактори.
3.1. Увеличаване на ликвидните средства.
Тези мерки могат да включват продажба на собствени активи (вземания, финансови инструменти от търговския и инвестиционния портфейл и др.), като се отчита както срока в който продажбата може да бъде реализирана, така и цената, която може да бъде получена, както и други подходящи мерки в зависимост от конкретната вече ситуация.
3.2. Намаляване на краткосрочните задължения.
Тези мерки включват предприемане на действия, вкл. преговори за разсрочване на предстоящи плащания като се отчита както срока на разсрочването, така и „цената” на отлагането с оглед избягване на нова ликвидна криза в един по-късен момент.
3.3. Намаляване на разходите.
Тези мерки включват незабавно предприемане на действия по намаляване на фиксираните разходи (финансови и оперативни) в дружеството, вкл. и чрез намаляване на работните заплати и възнагражденията на членовете на СД, ако конкретната ситуация го изисква.
3.4. Осигуряване на допълнителни ресурси.
Предприемат се действия за осигуряване на съответен заемен или друг ресурс за покриване на неотложните разходи и задължения при спазване на правилото, че този ресурс не следва да задълбочава и увеличава ликвидната криза на дружеството или да създава опасност от бъдеща такава.
3.5. Създаване на рентабилност.
Тази мярка се предприема, като в краткосрочен период тя включва мерките по т. 3.3., а в дългосрочен период се търсят нови пазари (клиенти) и реализиране на всички възможни услуги, включени в лиценза на дружеството.
3.6. Управление на наличностите от ликвидни активи.
По всяко време, вкл. и в момент на ликвидна криза, посредникът управлява наличностите си от ликвидни активи по начин, който осигурява максимална достъпност до тях при неблагоприятни условия като избягва да притежава големи концентрации от определени активи.
3.7. Използване на ликвидни буфери.
В случай на ликвидна криза, когато посредникът се нуждае от незабавно повишаване на своята ликвидност, се използват поддържаните от него съгласно б. А, т. 4 ликвидни буфери в случай, че стандартните източници на финансиране не са достатъчни.
3.8. Предприемат се действия по увеличаване на капитала на дружеството в размер, достатъчен да преодолее настъпилата ликвидна криза.
Посочените по-горе в б. Б, т. 3 действия се извършват последователно или едновременно в зависимост от конкретната ситуация и размер на ликвидната криза. Конкретните планове по б. „Б” , т. 3 подлежат на редовно тестване и актуализиране въз основа на получените резултати от алтернативните сценарии и сценарийни тестове, посочени в буква „А“, т. 1, б. „в”, докладват се на СД и се одобряват от него.
Чл. 15.(1) с Дружеството изчислява капиталовите изисквания за позиционен риск съгласно трета част, дял IV, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(2) Процедурите и методите за управление и контрол на този риск са: определяне на ефективна структура от финансови инструменти чрез диверсификация на портфейла, гарантиращи минимизиране на потенциалните загуби от негативното движение на цените на отделните финансови инструменти в портфейла на инвестиционния посредник и портфейла на всеки отделен клиент при доверително управление, като диверсификацията се осъществява по отношение на емитенти – свързани лица, емитенти от един отрасъл, от един географски район и други.
(3) С оглед управление на този риск ако инвестиционният посредник е нетирал позициите си в една или повече ценни книги, съставляващи борсов индекс, срещу една или повече позиции в обвързан с борсов индекс фючърс или друг обвързан с борсов индекс продукт, трябва да има адекватен вътрешен капитал, за да покрие базисния риск от загуба, която може да се получи при несъответствие между изменението на стойността на фючърса или на съответния друг продукт и изменението на стойността на съставляващите индекса ценни книжа. Инвестиционният посредник трябва да има адекватен вътрешен капитал и когато държи противоположни позиции по обвързани с борсов индекс фючърси, които не са идентични по отношение на своя падеж или на състава си, или и на двете.
Чл. 16. (1) Основният риск е от колапс на валутния борд преди присъединяването на България към единната европейска валута, вероятността от настъпване на което е много малка, поради което и риска за посредника от възникване на такъв риск е минимален.
(2) Въпреки посоченото в предходната алинея, механизмите на управление на този риск предвиждат наблюдение от отдела за управление на риска на процесите в страната в тази насока и предприемане на възможни и необходими действия в зависимост от конкретната ситуация и евентуалните очаквани последици.
Чл. 17. (1) Секюритизационният риск е риск, произтичащ от сделки за секюритизация, отразяващи се в експозиции в търговския портфейл, при които инвестиционният посредник е инвеститор, инициатор или спонсор.
(2) За целите на настоящите правила и съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 секюритизация е сделка или схема от сделки, при които кредитния риск по експозиция или група от експозиции се разделя на траншове, при положение че има характеристики за това, определени в горепосочения Регламент.
(3) Съгласно настоящите правила, размерът на рисково претеглените експозиции за секюритизирани позиции се определя в съответствие с глава 5 на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и размерът на очакваната загуба за секюритизираните експозиции.
(4) Съгласно чл. 1, ал. 4 от настоящите правила и чл. 40 от Наредба № 50 дружеството допълнително разработва, приема и прилага политика и процедури за управление на секюритизационния риск, които осигуряват наблюдението, оценяването, отчитането и редукцията на риска. Вътрешните политики и процедури по изречение първо отчитат репутационния риск, възникващ във връзка със сложни структури или продукти, и осигуряват, че икономическата същност на сделката е напълно отразена при оценката на риска и при вземането на управленски решения.
Риск от прекомерен ливъридж
Чл. 18. (1) Рискът от прекомерен ливъридж произтича от уязвимост, поради равнището на ливъридж или условен ливъридж, което може да наложи включването на непредвидени, корективни мерки в плана за дейността, в т.ч. спешна продажба на активи, която може да доведе до загуба или преоценка на оставащите активи на дружеството, където понятието „ливъридж” има значението, дадено в Регламент (ЕС) № 575/2013.
(2) Отношението на ливъридж е нов регулаторен механизъм, чиято цел е да се предотвратят поеманите от ИП големи рискове поради прекомерен ливъридж, водещ до високи и неочаквани загуби като крайния резултат следва да бъде гарантиране на достатъчно собствен капитал за покриване на неочаквани загуби.
(3) Показателите за риска от прекомерен ливъридж включват коефициент на ливъридж, изчисляван съгласно чл. 429 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и несъответствията между активите и задълженията.
(4) С оглед предпазване от този риск дружеството предприема мерки за преодоляване на риска от прекомерен ливъридж, надлежно отчитайки нарастването му поради намаление на собствения капитал в резултат на очаквани или претърпени загуби, в зависимост от приложимите счетоводни правила съгласно българското законодателство с цел да може да устои на поредица от кризисни ситуации, свързани с риска от прекомерен ливъридж.
(5) Съгласно чл. 1, ал. 4 от настоящите правила и чл. 50, ал. 2 от Наредба № 50 дружеството допълнително приема и политика и процедури, които уреждат риска от прекомерен ливъридж, които гарантират, че то установява, управлява и наблюдава риска от прекомерен ливъридж.
Чл. 19. (1) Риск, които съществува при осъществяваната от ИП дейност, е свързан с адекватното и ефективно съхраняване на финансовите инструменти и на паричните средства на клиентите.
(2) При управлението на този риск се предприемат следните мерки за неговото установяване и минимизиране:
Чл. 20. (1) При възлагане на изпълнението на трето лице съществува риск от възникване на промяна в правоотношенията на инвестиционния посредник с негови клиенти или в задълженията му към тях съгласно ЗПФИ и актовете по прилагането му и от нарушаване на изискванията на ЗПФИ и на актовете по неговото прилагане.
(2) Съгласно настоящите правила се предвиждат следните механизми и политики за установяване и минимизиране на този риск:
Чл. 21 (1) Риск, които съществува при осъществяваната от ИП дейност, е свързан с адекватното и ефективно осъществяване на дейността, свързана с предлаганите услуги, вкл. по приемане и изпълнение на клиентските нареждания, съотв. предаването/подаването на нареждания за изпълнение.
(2) С оглед установяване и управление на тези рискове ИП приема и прилага в дейността си Политика за определяне на клиента като професионален, непрофесионален и приемлива насрещна страна, политика за изпълнение на нарежданията на клиенти и за предаване/подаване на нареждания, политика за третиране на конфликти на интереси (в правилника за вътрешната организация), правила за системата за вътрешен контрол, сключва договорите си с клиенти на основата на общи условия, в които предоставя на клиентите максимално информация съгласно нормативните изисквания, когато е приложимо, като посочените политики, правила и общи условия и предвидените в тях мерки, правила, ограничения, забрани начини на поведение в определени ситуации и т.н. се прилагат стриктно от лицата, които работят по договор за ИП.
Чл. 22 (1) Установяването на рисковете и тяхното управление е свързано с установената в Правилата за вътрешната организация на дружеството цялостна организационна структура, която включва както СД, и специализиранияотдел за управление на риска, така и всички служители, работещи по договор за инвестиционния посредник.
(2) Организационната структура и нивата на отговорност по управлението на риска при инвестиционния посредник, установени в правилата за вътрешна организация на посредника, определят ясно и точно разпределение и разделяне на отговорностите между всички звена в дружеството и ограничаване на движението на информация вътре в дружеството т.е. спазване на принципа на „китайска стена” и минимално разпространение на информация вътре в дружеството, с оглед предотвратяване на конфликти на интереси както между дружеството и негови клиенти, така и между самите клиенти.
(3) Целта на посочената в предходната алинея организация е да се намали риска и от „фронт рънинг” при сключване на сделки, вкл. при сключване на сделки на свързани с посредника лица за тяхна сметка, и от търговия с вътрешна информация по смисъла на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
(4) Разпределението на функциите и отговорностите съгласно установените от ИП правила за вътрешна организация предвиждат строго определяне на нивото на компетентност на всяко лице, което работи по договора за дружеството, което позволява бързо установяване, съотв. управление, на рисковете, свързани със системите в дружеството (система за съхраняване на документацията, система за водене на отчетност, вкл. счетоводна такава, система за изпълнение на дейностите на посредника като ИП, и изобщо цялостната система на организация в ИП)
Чл. 23. Съгласно настоящите правила освен специализирания отдел за управление на риска, който има изключителни функции относно управлението на риска, така и всяко звено (отдел) участва както в установяването, така и в управлението на рисковете с цел да се подпомага откриването и решаването на проблеми, свързани с установяването на рисковете за ИП, с участието и приноса на всички служители.
Чл. 24. СД при инвестиционния посредник има следните отговорности по установяване и управление на рисковете:
Чл. 25. (1) Отговорност за установяване на всеки един риск, на който е изложен ИП се носи съвместно от съответния ръководител на отдел, а когато няма такъв – от служителите на същия и от служителите от отдела за управление на риска. Ръководителят на отдела, съотв. служителите отговарят за правилната организация на дейността и работните процеси в съответния отдел, вкл. и в самия отдел за управление на риска. При установяване на какъвто и да е риск от лицата по предходното изречение, същия се докладва незабавно и на изп. директор.
(2) Лицата по ал. 1 изпълняват приетите стратегии,мерки, планове, процедури, политики за управление, наблюдение и редуциране на рисковете, на които инвестиционния посредник е изложен или може да бъде изложен, включително на рисковете произтичащи от макроикономическата среда.
Чл. 26. Служителите, работещи по договор за инвестиционния посредник, имат следните отговорности, свързани с управлението на риска:
а) (изм. с решение от 09.10.2020 г.)изпълняват функции във фронт офиса по приемане на поръчки и сключване на договори с клиенти;
б) сключват непосредствено сделки – в съответствие с прилаганата от ИП политика за изпълнение на нарежданията на клиенти и предаване/подаване на нареждания и в съответствие с всички нормативни изисквания;
в) следят за избягване на потенциални и други конфликти на интереси, а при възникване на такива имат задължение да спазват стриктно приетата с вътрешната организация политика за третиране на конфликти на интереси, вкл. при необходимост да уведомяват отдел вътрешен контрол;
г) контролират отношенията с клиенти по въпроси, свързани с депозиране, блокиране, обезпечения на финансови инструменти.
а) организира вярно и точно представяне на резултатите от дейността на инвестиционния посредник;
б) осъществява навременно и правилно завеждане на сделките;
в) следи ежедневно движенията на сключените сделки, откритите клиентски и спекулативни позиции, състояние на клиентските сметки и при необходимост предприема действия за разрешаване на проблемни ситуации;
г) (изм. с решение от 31.01.2020 г.)осъществява своевременно всички контакти, вкл. размяна на електронни и други съобщения с депозитарни институции, свързани с приключване на сделките, като при грешки, забавяния или софтуерни проблеми незабавно информира прекия ръководител, отделът за управление на риска и Изп. директор. При установяване на завишени нива на риска от служител на отдел „Бек Офис“, той докладва незабавно, но не по-късно от края на следващия работния ден на ръководителя на отдела или на Изп. директор като посочва вида риск, отклонението и вероятните причини за него.
а) прилага мерки и процедури за установяване на всеки риск от неизпълнение на задълженията на ИП, като осъществява постоянно наблюдение и оценява адекватността и ефективността на мерките и процедурите, предвидени в правилата за вътрешната организация на ИП, както и на предприетите мерки за отстраняване на несъответствията в дейността на инвестиционния посредник с изискванията на ЗПФИ и актовете по прилагането му, като изпълнява функциите възложени му съгласно правилата за системата за вътрешен контрол на ИП с оглед мащаба и сложността на рисковете, присъщи за бизнес модела и дейностите на инвестиционния посредник. Целта е прилагане на системи за вътрешен контрол, които позволяват по всяко време проверка за съответствието на дейността на инвестиционния посредник с правилата, приети в съответствие със ЗПФИ, Регламент (ЕС) 575/2013 и Наредба №50;
б) предоставя съвети и подпомага лицата, отговорни за извършваните от инвестиционния посредник услуги и дейности, с цел гарантиране на осъществяването им в съответствие с изискванията на ЗПФИ и актовете по прилагането му;
в) (Нова с решение от 31.01.2020 г.) контролира отчитането на оценките за пазарен риск в ежедневното управление на риска и целостта на управленската информационна система;
г) (Нова с решение от 31.01.2020 г.) контролира процеса на одобрение на методите и системите за оценка на риска, използвани от дирекциите, ангажирани със сключването и осчетоводяване на сделките;
д) (Нова с решение от 31.01.2020 г.) контролира обхвата на пазарните рискове и утвърждаване на всички съществени промени в процеса на измерване на риска;
е) (Нова с решение от 31.01.2020 г.) контролира точността и пълнотата на данните за позициите, точността и уместността на допусканията за волатилност и корелация, както и точността на оценката и изчисленията за чувствителност към даден риск;
ж) (Нова с решение от 31.01.2020 г.) контролира проверката, която дружеството извършва за оценка на съвместимостта, навременността и надеждността на източниците на данни, използвани във вътрешните модели (ако се ползват такива), включително независимостта на информационните източници.
е) (предишна б. „в”, изм. с решение от 31.01.2020 г.) прилага тристепенен механизъм за контрол на риска: превантивен текущ и последващ.
– (изм. с решение от 09.10.2020 г.) Превантивен контрол по отношение оценката на рисковите фактори, вкл. чрез организиране на професионален инструктаж на лицата по чл. 65, ал. 1, т. 1-3 от Наредба № 38 и на служителите в отдела за вътрешен контрол, вкл. провеждане на инструктажи поне веднъж годишно и при необходимост на същите, както и на другите функции по превантивен контрол съгласно правилата за системата за вътрешен контрол;
– Текущ контрол, респ. последващ контрол, който включва правомощията на отдела, свързан с проверки на документи, заверки на документи, изискване на обяснения от лица, работещи по договор за ИП, постоянно оперативно наблюдение на цялостната дейност, извършвана от ИП и на функционирането на всяка една система (на съхраняване на информация, на отчетност и т.н.) и др. особено при операционния риск, където ролята на отдела за вътрешен контрол е особено важна.
– (изм. с решение от 31.01.2020 г.) Последващ контрол, изразяващ се в годишна оценка на действащите в инвестиционния посредник вътрешна организация и система за контрол, включително на правилата за вътрешната организация чрез доклад до Съвета на директорите, с оглед възможността да гарантират законосъобразното функциониране на инвестиционния посредник и своевременното установяване на извършването на дейност в нарушение на нормативните изисквания, както и предложения до СД за приемане на промени в тези правила, в случай че те не осигуряват в достатъчна степен изпълнението на тези изисквания Докладът се изготвя и представя от отдела на СД не по-късно от 31 януари на годината следваща годината, за която е извършена оценката. В докладът изрично се посочва дали са предприети коригиращи мерки в случай на недостатъци.
Съобразно счетоводната политика на посредника и организационната му структура, следва стриктно да изпълнява следните процедури с оглед управление на риска и неговото минимизиране:
– Спазване на одобрената от СД счетоводна политика на инвестиционния посредник, изработена в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети;
– Вярно, точно и своевременно осчетоводяване на стопанските процеси;
– Осигуряване на необходимия информационен поток към счетоводното звено;
– Навременност на подаваната към отдел “счетоводство” информация;
– Структуриране на индивидуалния сметкоплан за целите на получаване на необходимата счетоводна информация;
– Ежедневно осчетоводяване на всички операции в инвестиционния посредник, както и преоценка на финансовите инструменти от търговския и инвестиционния портфейл, съобразно нормативните изисквания и възприетата счетоводна политика;
– Ежедневно извличане, предоставяне на съответните отдели и на ръководството на инвестиционния посредник, както и анализ на информацията за оценка на рисковете, адекватността на капитала и ликвидността на инвестиционния посредник. Ежедневно изготвяне на аналитична оборотна ведомост и отчети за финансова информация съгласно МСФО (FINREP), както и отчет за капиталова адекватност и ликвидност (COREP) съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Наредба № 50 по утвърдени образци; Регламент (ЕС) № 575/2013 и Наредба № 50;
– Навременни корекции при допускане на грешки от различно естество в счетоводното звено;
– Надеждно съхраняване на хартиените носители на информация чрез осигуряването на подходящи помещения за това;
– Наличие на програмни продукти, целящи автоматизиране на процесите, систематизиране на информацията, улесняване достъпа на данните от първичните документи и източници и надеждното им архивиране.
– (изм с решение от 31.01.2020 г.) При установяване на завишени нива на риска от служител на отдел „Счетоводство“, той докладва незабавно, но не по-късно от края на следващия работен ден на ръководителя на отдела или пряко на Изп. директор като посочва вида риск, отклонението и вероятните причини за него.
а) прилага политиката, процедурите, мерките и механизмите по настоящите правила за управление на риска;
б) наблюдава и оценява как се прилагат мерките, процедурите и механизмите, предвидени в правилата по б. а в цялостната дейност на ИП;
в) предприема мерки за отстраняване на констатираните непълноти и несъответствия в политиката и процедурите по б.б. а и б, вкл. представя на СД ежемесечен доклад за дейността на отдела през предходния месец, в който посочва констатираните непълноти и несъответствия в политиката и процедурите по управление на риска;
г) осигурява и установяване, измерване и надлежно докладване на всички съществени рискове, свързани с дейността на инвестиционния посредник;
д) участва активно в разработването на стратегията за поемането и управлението на рисковете на ИП и във вземането на решения, свързани с управлението на всички значими рискове. Той трябва във всеки момент да е в състояние да представи цялостен преглед на всички рискове, на които е изложен инвестиционният посредник;
е) докладва пряко пред изп. директор в случаите, когато развитието на конкретен риск засяга или може да засегне ИП.
д) осъществява правомощието си по чл. 28 от настоящите правила.
Същият участва в управлението на риска в случаите, когато дружеството предоставя инвестиционни консултации на клиенти или управлява портфейл, като не само извършва инвестиционни анализи и консултации относно финансови инструменти за клиенти, вкл. изготвя инвестиционни стратегии и финансови планове, но и ги преразглежда и ревизира в зависимост от пазарните условия и съпътващите ги рискове.
Чл. 27. (1) В съответствие с настоящите правила всеки отдел, негов ръководител или всяко лице, което работи по договор за ИП прилага съответната политика, мерки, планове, стратегии, процедури и др. подобни, свързани с рисковете, приети от дружеството , като най-голяма тежест и отговорност по прилагане на правилата има специализирания отдел за управление на риска. Това обаче не освобождава СД в качеството му на управителен орган при ИП от отговорността му за управление и контрол на рисковете.
(2) Настоящите правила се преглеждат и оценяват от СД най-малко веднъж годишно, като при непълноти и/или необходимост от подобряване на управлението на риска, той приема изменения и допълнения в същите. СД приема изменения и допълнения в настоящите правила и при всяка констатация, че това е необходимо, извън предходното изречение.
(3) Чрез правомощията си по ал. 2 СД, включително:
а) наблюдава и оценява как се прилагат мерките и процедурите, предвидени в настоящите правила в цялостната дейност на ИП и във всички изградени системи на дружеството, вкл. осъществява наблюдение върху адекватността и ефективността на политиката и процедурите и спазването им от ИП и лицата, които работят по договор за него. Освен мерките и процедурите по предходното изречение, СД наблюдава и оценява периодично и всички останали стратегии, мерки, планове, политики и други подобни, приети от дружеството съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Наредба № 50.
б) предприема необходимите в зависимост от конкретния случай мерки за отстраняване на констатираните непълноти и несъответствия в политиката и процедурите по настоящите правила, съотв. във всички останали стратегии, мерки, планове, политики и други подобни, приети от дружеството съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Наредба № 50, когато констатира непълноти и несъответствия в тях, свързани с управлението на риска в ИП.
в) наблюдава и оценява включително адекватността и ефективността на предприетите мерки за отстраняване на констатирани непълноти и несъответствия в политиките и процедурите по чл. 1, ал. 2, т.т. 1-4 от настоящите правила.
(4) (Нова, с решение от 31.01.2020 г.) Членовете на СД на инвестиционния посредник отделят достатъчно време за разглеждане на въпросите, свързани с риска. Членовете на СД участват активно в процеса по управлението на всички значими рискове, посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013, ЗПФИ и Наредба № 50 на КФН, както и при оценяването на активите (позициите), използването на външни кредитни рейтинги и вътрешни модели, свързани с тези рискове.
(5) (Нова, с решение от 31.01.2020 г.) С приемането на настоящите правила инвестиционният посредник създава ясни механизми за докладване пред СД и определя нива на отговорност, които да обхващат всички значими рискове, политики за управление на рисковете и техните изменения.
Чл. 28.(1) (изм, с решение от 31.01.2020 г.)Отделът за управление на риска изготвя и представя на СД най-малко два пъти годишно доклад за дейността на отдела, в който посочва констатираните непълноти и несъответствия в политиките, процедурите, механизмите и мерките, предвидени в настоящите правила, съотв. във всички останали стратегии, мерки, планове, политики и други подобни, приети от дружеството съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 и Наредба № 50, както и предприетите мерки за отстраняването им. Докладът се представя на СД до 10-то число на месеца, следващ месеца в, който е бил съставен. Докладът съдържа и оценка дали ИП е предприело и спазва необходимите действия по отношение на управлението на риска съгласно чл. 23 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016, В докладът изрично се посочва дали са предприети коригиращи мерки в случай на недостатъци.
(2) (Нова, с решение от 31.01.2020 г.)Отделът за управление на риска наблюдава и оценява включително адекватността и ефективността на предприетите от отдела мерки за отстраняване на констатирани непълноти и несъответствия в политиките и процедурите по настоящите правила, като при необходимост прави обосновани предложения и за тяхното изменение или допълнение на СД.
(3) (Нова, с решение от 31.01.2020 г.) Отделът за управление на риска участва активно в разработването на стратегията за поемането и управлението на рисковете на инвестиционния посредник и във вземането на решения, свързани с управлението на всички значими рискове. Той трябва във всеки момент да е в състояние да представи цялостен преглед на всички рискове, на които е изложен инвестиционният посредник.
(4) (Нова, с решение от 31.01.2020 г.)Отделът за управление на риска докладва пряко пред СД, в случаите, когато развитието на конкретен риск засяга или може да засегне инвестиционния посредник. Действията по изречение първо на отдела за управление на риска не освобождават СД от отговорността им по ЗПФИ, Наредба № 50 на КФН и Регламент (ЕС) № 575/2013 във връзка с управлението на рисковете.
(5) (Нова, с решение от 31.01.2020 г.) Ръководителят на отдела за управление на риска (ако не е назначен отделен служител) може да бъде лице от състава на висшия ръководен персонал, на което изрично е възложена отговорността за функцията за управление на риска. Ако определянето на отделно отговорно лице не съответства на характера, мащаба и сложността на дейността на инвестиционния посредник, друго лице от състава на висшия ръководен персонал може да изпълнява и тази функция, при условие че не е налице конфликт на интереси.
(6) (Нова, с решение от 31.01.2020 г.)Ръководителят на отдела за управление на риска не може да бъде освободен без предварително одобрение от СД. Ръководителят на отдела за управление на риска има право да се обръща и поставя въпроси в тази си компетентност пряко към СД, както и към Общото събрание.
(Нов с решение от 31.01.2020 г.)
Чл. 29. Счетоводните процедури по отношение на управлението на рисковете и оценката на вътрешния капитал са възприети и следвани от инвестиционния посредник действия по обработка на входящата финансово-счетоводна информация, изготвяне на аналитична оборотна ведомост и отчети за финансова информация съгласно МСФО (FINREP), както и отчет за капиталова адекватност и ликвидност (COREP), чрез които се достига до оценки за нивата на риск, адекватността на капитала и ликвидността му.
Чл. 30. (1) Основна цел на счетоводните процедури е адекватното класифициране, обработка и представяне на достоверна, систематизирана и навременна информация за:
Чл. 31. Своевременното и вярно представяне на информацията за степента на изложеност на риск и адекватността на капитала на инвестиционния посредник пред ръководителя на отдела за управление на риска и Изп. директор, е предпоставка за недопускане на концентрация на рискове и понасяне на финансови загуби.
Чл. 32. За осъществяване на целите, стоящи пред счетоводните процедури за управление на рисковете и оценка адекватността на капитала и ликвидността са необходими редица действия и съгласуваност с всички отдели при инвестиционния посредник.
Чл. 33. Предпоставките за правилното функциониране на счетоводните процедури са следните:
Чл. 34. Инвестиционният посредник дефинира определени правила, които ще следва последователно във връзка с изчисляване на капиталовите изисквания за различните видове рискове. Така определените правила за действие обвързват инвестиционния посредник с изискванията при пресмятането на капиталовите ангажименти за различните видове рискове.
(2) Инвестиционният посредник приема и прилага различни вътрешни правила, които осигуряват законосъобразното осъществяване на дейността на дружеството. Правилата по ал. 2 включват правилно разпределени правомощия и задължения на служителите, чрез които дружеството е в състояние да функционира, в рамките на нормативните ограничения на дейността си.
(3) Административните процедури, необходими за осъществяване да дейността на дружеството са:
Чл. 35. (1) Инвестиционният посредник използва като източници за ценова информация данните от регулираните пазари на ценни книжа – БФБ и други чуждестранни места за изпълнение, въз основа на които се извършва ежедневна и/или ежемесечна преоценка на позициите в търговския и инвестиционния му портфейл.
(2) Източници на котировки могат да бъдат признати световни информационни агенции като REUTERS, BLOOMBERG и др. За оценка на българските държавни ценни книжа могат да се ползват котировки от първични дилъри за тях, като в този случай се изисква, да се определят дилърите и отговорните лица за събиране и обработка на информацията.
Чл. 36. За всяка от позициите във финансови инструменти, които нямат текущи котировки за цени се определя метод за пресмятане на справедливата им цена, като този метод се следва последователно и периодично се проверява неговата пригодност и адекватност.
Чл. 37. Инвестиционният посредник следва да делегира отговорности на служители, които да следят за отклонения в сетълмента по сделките с дългови инструменти, акции, валути и стоки. При разминаване на сетълмента с договорената дата, както и при наличието на кредитен риск на насрещната страна, инвестиционният посредник изчислява и поддържа собствен капитал за покритие на тези рискове.
Чл. 38. Отговорностите за следенето и спазването на изискванията за покриване на капиталовите изисквания на различните видове риск се разпределя между Отделите и звената на дружеството на база настоящите правила.
(Нов, с решение от 31.01.2020 г.)
Чл. 39. (1) Вътрешният капитал на дружеството представлява капиталът, необходими за покриване на рисковете, свързани с цялостната дейност на дружеството. Изчисляването на вътрешния капитал се извършва в съответствие с разпоредбите на Наредба № 50 и Регламент 575/2013.
Чл. 40. (1) Наблюдението и пресмятането на капиталовите изисквания за различните видове риск се извършва на база отразените записвания в информационно-счетоводната система на дружеството и определените критерии за поддържане на стойността, видовете и разпределението на вътрешния капитал.
(2) Размерът на вътрешния капитал се изчислява ежедневно от отдел „Счетоводство“ съгласно нормативните разпоредби, съдържащи се в наредби и регламенти и данните за отделните направления в дейността на инвестиционния посредник, за които се изисква заделяне на финансов ресурс.
(3) Необходимата сума на вътрешния капитал зависи както от текущата дейност на инвестиционния посредник, така и от дейността му в предходни години, тъй като за определени рискове, изчисленията се базират на данни от предходни финансови години.
(4) При изчисляване на капиталовите изисквания за сетълмент риск при сделки с дългови или капиталови инструменти, чуждестранна валута или стоки, се определя ценовата разлика, във връзка с която инвестиционният посредник е изложен на риск.
(5) При определяне на капиталовите изисквания за позиционен риск се изчислява сбора от капиталовите изисквания за общ и специфичен риск, свързан с позициите в дългови и капиталови инструменти.
(6) При определяне на капиталовите изисквания за валутен риск инвестиционният посредник изчислява сбора на общата нетна позиция в чуждестранна валута и нетната позиция в злато.
(7) При изчисляване на капиталовите изисквания за стоков риск инвестиционният посредник прилага опростения подход.
(8) При изчисляване на капиталовите изисквания за операционен риск инвестиционният посредник се прилага подхода на базисния индикатор.
(9) При изчисляване на капиталовите изисквания за риска при корекция на кредитната оценка се прилага стандартизиран метод.
(Нов, с решение от 31.01.2020 г.)
Чл. 41. (1) Отдел “Вътрешен контрол” извършва поне веднъж годишно преглед на дейността на дружеството, в това число по оценка на рисковете, която включва проверките посочени по-горе в настоящите правила.
(2) Отдел “Вътрешен контрол” извършва периодични проверки за съответствието на дейността на дружеството с рисковия профил на инвестиционния посредник.
(3) Механизмите за вътрешен контрол на дружеството гарантират установяването и документирането на всички големи експозиции и последващите промени в тях в съответствие с изискванията на Наредба № 50 и с цел последващо наблюдение на тези експозиции като част от цялостния процес на наблюдение на експозициите.
(4) Отдел “Вътрешен контрол” извършва периодично проверки за своевременното отразяване на информацията по текущата дейност на дружеството от оперативните отдели и звена в информационно-счетоводната система на дружеството.
Чл. 42 (1). Превантивният контрол по отношение оценката на рисковите фактори при сделките, осъществявани от дружеството, са насочени към:
(2) Текущият контрол по отношение правилното управление на рисковете включва:
(3) Последващият контрол по отношение управлението на риска включва:
(Нов, с решение от 31.01.2020 г.)
Чл. 43 (1) Настоящият раздел се приема на основание чл. 122 от Наредба № 50 на КФН и въвежда вътрешни правила, гарантиращи, че размерът на подлежащата на разпределение печалба и максималната сума за разпределение са правилно изчислени.
(2) Прилагането на правилата по настоящия Раздел се извършва при стриктно спазване изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Наредба № 50.
(3) Приемането на правилата в този Раздел има за цел да гарантира, че размерът на подлежащата на разпределение печалба и максималната сума за разпределение са правилно изчислени, и че ИП може да докаже точността им при поискване от страна на КФН.
Чл. 44. (1) Дружеството може да разпределя печалба, ако е изпълнило изискванията на чл. 247а от ТЗ.
(2) Предложението за разпределяне на печалба се съобразява с капиталовата адекватност и ликвидността на ИП. Не се прави предложение за разпределение на печалбата, ако разпределението ще доведе до нарушаване на законовите изисквания за капиталова адекватност и ликвидност на ИП.
(3) Размерът на подлежащата на разпределение печалба се определя от Общото събрание на акционерите, съобразно изискванията на чл. 221, т. 7 от ТЗ. Размера на подлежащата на разпределение печалба може да е определен като абсолютна стойност за една акция и/или като обща абсолютна стойност.
(4) Ако размерът на подлежащата на разпределение печалба е определен, като абсолютна стойност за една акция максималната сума за разпределение е равна на произведението от определената абсолютна стойност и броя на акциите.
(5) Ако размерът на подлежащата на разпределение печалба е определен, като обща абсолютна стойност, това е и максималната сума за разпределение.
(6) СД на дружеството, проверяват дали правилно са изчислени размерът на подлежащата на разпределение печалба и максималната сума за разпределение, съобразявайки се със законовите изисквания и настоящите правила. При поискване от КФН ИП е длъжен да предостави копия от всички документи, доказващи точността на изчисленията.